любопитка

Речник на българския език

любопитка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бо-пит-ка
членувано лю-бо-пит-ка-та
мн.ч. лю-бо-пит-ки
членувано лю-бо-пит-ки-те
звателна форма лю-бо-пит-ке