любовчийка

Речник на българския език

любовчийка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бов-чий-ка
членувано лю-бов-чий-ка-та
мн.ч. лю-бов-чий-ки
членувано лю-бов-чий-ки-те
звателна форма лю-бов-чий-ке