лъжльо

Речник на българския език

лъ̀жльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. лъ̀жльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже.

Грешни изписвания (1)

  • лъжльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъж-льо
непълен член лъж-льо-то
пълен член лъж-льо-то
мн.ч. лъж-льов-ци
членувано лъж-льов-ци-те
бройна форма лъж-льов-ци
звателна форма лъж-льо