лъжесвидетел

Речник на българския език

лъжесвидѐтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

лъжесвидѐтелят, лъжесвидѐтеля, мн. лъжесвидѐтели, м. Спец. В правото — лице, което дава неверни свидетелски показания.
прил. лъжесвидѐтелски, лъжесвидѐтелска, лъжесвидѐтелско, мн. лъжесвидѐтелски.

Грешни изписвания (15)

  • лажесведетел
  • лажесведетил
  • лажесвидетел
  • лажесвидетил
  • лажисведетел
  • лажисведетил
  • лажисвидетел
  • лажисвидетил
  • лъжесведетел
  • лъжесведетил
  • лъжесвидетил
  • лъжисведетел
  • лъжисведетил
  • лъжисвидетел
  • лъжисвидетил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-жес-ви-де-тел
непълен член лъ-жес-ви-де-те-ля
пълен член лъ-жес-ви-де-те-лят
мн.ч. лъ-жес-ви-де-те-ли
членувано лъ-жес-ви-де-те-ли-те
бройна форма лъ-жес-ви-де-те-ли
звателна форма лъ-жес-ви-де-те-лю