лучник

Речник на българския език

лучник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. луч-ник
непълен член луч-ни-ка
пълен член луч-ни-кът
мн.ч. луч-ни-ци
членувано луч-ни-ци-те
бройна форма луч-ни-ка
звателна форма