лустратор

Речник на българския език

лустратор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лус-т-ра-тор
непълен член лус-т-ра-то-ра
пълен член лус-т-ра-то-рът
мн.ч. лус-т-ра-то-ри
членувано лус-т-ра-то-ри-те
бройна форма лус-т-ра-то-ри
звателна форма лус-т-ра-то-ре