лук

лу̀кът, лу̀ка, само ед. м.
1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.
2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук.
прил. лу̀ков, лу̀кова, лу̀ково, мн. лу̀кови. Лукова глава.
прил. лу̀чен, лу̀чена, лу̀чено, мн. лу̀чени. Лучен кебап.
• Ни лук ял, ни на лук мирисал. — Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.
• Сгазвам/сгазя лука. — Разг. Нарушавам реда, закона, условността.
• Праз лук. — Праз.
• Чеснов лук. — Чесън.
• Лукова глава. — Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!