лозар

Речник на българския език

лоза̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

лоза̀рят, лоза̀ря, мн. лоза̀ри, м.
1. Човек, който отглежда лозе.
2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар.
прил. лоза̀рски, лоза̀рска, лоза̀рско, мн. лоза̀рски. Лозарски ножици.

Грешни изписвания (1)

  • лузар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-зар
непълен член ло-за-ря
пълен член ло-за-рят
мн.ч. ло-за-ри
членувано ло-за-ри-те
бройна форма ло-за-ри
звателна форма ло-за-рю