логорея

Речник на българския език

логорѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Неудържимо, превъзбудено говорене, многословие.
В психиатрията е симптом при патология на речта — съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие, празнословие или безсмислен поток от думи. Като симптом се наблюдава при сензорната афазия, маниакалните състояния и шизофренията.

Грешни изписвания (4)

  • логореъ
  • логурея
  • лугорея
  • лугурея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-го-рея
членувано ло-го-ре-я-та
мн.ч. ло-го-реи
членувано ло-го-ре-и-те
звателна форма