логаритъм

Речник на българския език

логарѝтъм съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. логарѝтми, (два) логарѝтъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, взето като основа, за да се получи дадено число.
прил. логаритмѝчен, логаритмѝчна, логаритмѝчно, мн. логаритмѝчни. Логаритмична таблица. Логаритмична линийка.

Грешни изписвания (7)

  • логаритам
  • логъритам
  • логъритъм
  • лугаритам
  • лугаритъм
  • лугъритам
  • лугъритъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-га-ри-тъм
непълен член ло-га-ри-тъ-ма
пълен член ло-га-ри-тъ-мът
мн.ч. ло-га-рит-ми
членувано ло-га-рит-ми-те
бройна форма ло-га-ри-тъ-ма
звателна форма