литургия

Речник на българския език

литургѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. литургѝи, ж. Християнска църковна служба, обикн. в неделя или на празници.
прил. литургѝчен, литургѝчна, литургѝчно, мн. литургѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • леторгиъ
  • леторгия
  • летургиъ
  • летургия
  • литоргиъ
  • литоргия
  • литургиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-тур-гия
членувано ли-тур-ги-я-та
мн.ч. ли-тур-гии
членувано ли-тур-ги-и-те
звателна форма