линч

Речник на българския език

линч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лѝнчът, лѝнча, само ед., м. Извънсъдебна публична разпра (по името на Линч).

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. линч
непълен член лин-ча
пълен член лин-чът
мн.ч. лин-чо-ве
членувано лин-чо-ве-те
бройна форма лин-ча
звателна форма