линеен

Речник на българския език

линѐен — прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

линѐйна, линѐйно, мн. линѐйни, прил. Който има вид на линия, разположен е в линия, действа по линия или се измерва на дължина. Линейни мерки. Линеен метър. Линейна тактика. Линейна връзка.
• Линеен лист. — В ботаниката — лист на растение, еднакво тесен по цялата си дължина, със заострен край.
• Линеен кораб. — Голям въоръжен кораб за бойни операции.

Грешни изписвания (3)

  • ленеен
  • ленеин
  • линеин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-не-ен
непълен член ли-ней-ния
пълен член ли-ней-ни-ят
ж. р. ли-ней-на
членувано ли-ней-на-та
ср. р. ли-ней-но
членувано ли-ней-но-то
мн. ч. ли-ней-ни
членувано ли-ней-ни-те

Връзки