лимитация

Речник на българския език

лимита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Ограничение, поставяне на граница.

Грешни изписвания (23)

  • леметацеа
  • леметацеъ
  • леметацея
  • леметациа
  • леметациъ
  • леметация
  • лемитацеа
  • лемитацеъ
  • лемитацея
  • лемитациа
  • лемитациъ
  • лемитация
  • лиметацеа
  • лиметацеъ
  • лиметацея
  • лиметациа
  • лиметациъ
  • лиметация
  • лимитацеа
  • лимитацеъ
  • лимитацея
  • лимитациа
  • лимитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-ми-та-ция
членувано ли-ми-та-ци-я-та
мн.ч. ли-ми-та-ции
членувано ли-ми-та-ци-и-те
звателна форма