лешник

Речник на българския език

лѐшник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. лѐшници, (два) лѐшника, м.
1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони с лешник. Бера лешници.
2. Храстът леска.
прил. лѐшников, лѐшникова, лѐшниково, мн. лѐшникови. Лешникова черупка. Лешников цвят. Лешникови очи.

Грешни изписвания (1)

  • лешнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. леш-ник
непълен член леш-ни-ка
пълен член леш-ни-кът
мн.ч. леш-ни-ци
членувано леш-ни-ци-те
бройна форма леш-ни-ка
звателна форма