леш

Речник на българския език

леш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лѐшът, лѐша, мн. лѐшове, (два) лѐша, м. Обикн. ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. леш
непълен член ле-ша
пълен член ле-шът
мн.ч. ле-шо-ве
членувано ле-шо-ве-те
бройна форма ле-ша
звателна форма