летописец

Речник на българския език

летопѝсец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. летопѝсци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие.

Грешни изписвания (7)

  • летописиц
  • летуписец
  • летуписиц
  • литописец
  • литописиц
  • литуписец
  • литуписиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-то-пи-сец
непълен член ле-то-пи-се-ца
пълен член ле-то-пи-се-цът
мн.ч. ле-то-пис-ци
членувано ле-то-пис-ци-те
бройна форма ле-то-пис-ци
звателна форма ле-то-пи-се-цо