лесопарк

Речник на българския език

лесопа̀рк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. лесопа̀ркове, (два) лесопа̀рка, м. Гора до населено място, която се използва като парк.

Грешни изписвания (3)

  • лесупарк
  • лисопарк
  • лисупарк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-со-парк
непълен член ле-со-пар-ка
пълен член ле-со-пар-кът
мн.ч. ле-со-пар-ко-ве
членувано ле-со-пар-ко-ве-те
бройна форма ле-со-пар-ка
звателна форма