лен
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
лѐнът, лѐна, само ед., м.
1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло.
2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен.
прил. лѐнен, лѐнена, лѐнено, мн. лѐнени. Ленена кърпа.
лѐнът, лѐна, мн. лѐнове, (два) лѐна, м. Истор.
1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия.
2. Данък, който се събира от такова владение.
прил. лѐнен, лѐнна, лѐнно, мн. лѐнни. Ленна система.
ж., само ед. Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен.
1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло.
2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен.
прил. лѐнен, лѐнена, лѐнено, мн. лѐнени. Ленена кърпа.
лѐнът, лѐна, мн. лѐнове, (два) лѐна, м. Истор.
1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия.
2. Данък, който се събира от такова владение.
прил. лѐнен, лѐнна, лѐнно, мн. лѐнни. Ленна система.
ж., само ед. Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен.