леля

Речник на българския език

лѐля съществително име, женски род (тип 47a) редактиране

Значение

мн. лѐли, ж.
1. Сестра на майка или на баща. Имам две лели.
2. Възрастна жена, но не баба.
3. Прен. Разг. Пренебр. Обикн. мн. За категория жени без образование, без духовни интереси. Питайте лелите, които чистят този етаж.
прил. лѐлин, лѐлина, лѐлино, мн. лѐлини. • Лелиното/лелината. Гальовно обръщение на леля към някого. Ела, лелиното, да те целуна!Лельо! Обръщение към леля. Лельо, хайде да тръгваме.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ля
членувано ле-ля-та
мн.ч. ле-ли
членувано ле-ли-те
звателна форма ле-льо