легитимизъм

Речник на българския език

легитимизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

<i title="политически">полит._ Теория в Западна Европа от началото на ХІХ в. , отстояваща божествения произход, законноста, неограничеността и наследствеността на кралската власт, както и връщането на свалените от Наполеон кралски династии във Франция, Испания и т. н.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ги-ти-ми-зъм
непълен член ле-ги-ти-миз-ма
пълен член ле-ги-ти-миз-мът
мн.ч. ле-ги-ти-миз-ми
членувано ле-ги-ти-миз-ми-те
бройна форма ле-ги-ти-ми-зъ-ма
звателна форма