легитима̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. легитима̀ции, ж.
1. Остар. Документ за самоличност; лична карта.
2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над някого.
1. Остар. Документ за самоличност; лична карта.
2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над някого.
Грешни изписвания (47)
- легетемацеа
- легетемацеъ
- легетемацея
- легетемациа
- легетемациъ
- легетемация
- легетимацеа
- легетимацеъ
- легетимацея
- легетимациа
- легетимациъ
- легетимация
- легитемацеа
- легитемацеъ
- легитемацея
- легитемациа
- легитемациъ
- легитемация
- легитимацеа
- легитимацеъ
- легитимацея
- легитимациа
- легитимациъ
- лигетемацеа
- лигетемацеъ
- лигетемацея
- лигетемациа
- лигетемациъ
- лигетемация
- лигетимацеа
- лигетимацеъ
- лигетимацея
- лигетимациа
- лигетимациъ
- лигетимация
- лигитемацеа
- лигитемацеъ
- лигитемацея
- лигитемациа
- лигитемациъ
- лигитемация
- лигитимацеа
- лигитимацеъ
- лигитимацея
- лигитимациа
- лигитимациъ
- лигитимация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ле-ги-ти-ма-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ле-ги-ти-ма-ци-я-та | |
| мн.ч. | ле-ги-ти-ма-ции | |
| членувано | ле-ги-ти-ма-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |