легация

Речник на българския език

лега̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. лега̀ции, ж.
1. Дипломатическо представителство в чужда страна; посолство.
2. Прен. Служителите в това представителство, както и сградата, в която то се помещава. Събирам легацията. Влизам в легацията.

Грешни изписвания (11)

  • легацеа
  • легацеъ
  • легацея
  • легациа
  • легациъ
  • лигацеа
  • лигацеъ
  • лигацея
  • лигациа
  • лигациъ
  • лигация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-га-ция
членувано ле-га-ци-я-та
мн.ч. ле-га-ции
членувано ле-га-ци-и-те
звателна форма