лев

Речник на българския език

лев съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лѐвът, лѐва, мн. лѐвове, (два) лѐва, м.
1. Основна единица в българската парична система.
2. Паричен знак и монета с тази стойност.
3. Остар. Лъв.
прил. лѐвов, лѐвова, лѐвово, мн. лѐвови. Левова стойност.
Не струва пукнат лев. — Нищо не струва.
Нямам пукнат лев. — Нямам изобщо пари.

Грешни изписвания (1)

  • леф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лев
непълен член ле-ва
пълен член ле-вът
мн.ч. ле-во-ве
членувано ле-во-ве-те
бройна форма ле-ва
звателна форма