лаф

Речник на българския език

лаф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ла̀фът, ла̀фа, мн. ла̀фове, (два) ла̀фа, м. Разг.
1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф.
2. Виц. Ела да ти кажа един лаф.
Лаф да не става.Разг. В никакъв случай.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лаф
непълен член ла-фа
пълен член ла-фът
мн.ч. ла-фо-ве
членувано ла-фо-ве-те
бройна форма ла-фа
звателна форма