лактация

Речник на българския език

лакта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — отделяне на мляко от млечните жлези след раждането. Започва лактация. Настъпва лактация. Липсва лактация.

Грешни изписвания (11)

  • лактацеа
  • лактацеъ
  • лактацея
  • лактациа
  • лактациъ
  • лъктацеа
  • лъктацеъ
  • лъктацея
  • лъктациа
  • лъктациъ
  • лъктация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лак-та-ция
членувано лак-та-ци-я-та
мн.ч. лак-та-ции
членувано лак-та-ци-и-те
звателна форма