лазарник

Речник на българския език

ла̀зарник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ла̀зарници, (два) ла̀зарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсет лазарника.

Грешни изписвания (3)

  • лазарнек
  • лазърнек
  • лазърник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-зар-ник
непълен член ла-зар-ни-ка
пълен член ла-зар-ни-кът
мн.ч. ла-зар-ни-ци
членувано ла-зар-ни-ци-те
бройна форма ла-зар-ни-ка
звателна форма