лаборант

Речник на българския език

лабора̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. лабора̀нти, м.
1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант.
2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи.
3. Служещ в аптека; аптечен санитар.

Грешни изписвания (3)

  • лабурант
  • лъборант
  • лъбурант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-бо-рант
непълен член ла-бо-ран-та
пълен член ла-бо-ран-тът
мн.ч. ла-бо-ран-ти
членувано ла-бо-ран-ти-те
бройна форма ла-бо-ран-ти
звателна форма ла-бо-ран-те