кюп

Речник на българския език

кюп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кю̀път, кю̀па, мн. кю̀пове, (два) кю̀па, м. Разг. Голям глинен съд; делва.
• Слагам всички в един кюп. — Разг. Не правя разлика между различни хора или неща; подвеждам под общ знаменател.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кюп
непълен член кю-па
пълен член кю-път
мн.ч. кю-по-ве
членувано кю-по-ве-те
бройна форма кю-па
звателна форма —

Връзки