кьошенце

Речник на българския език

кьошенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кьо-шен-це
членувано кьо-шен-це-то
мн.ч. кьо-шен-ца
членувано кьо-шен-ца-та