къшей

Речник на българския език

къ̀шей — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

къ̀шеят, къ̀шея, мн. къ̀шеи, (два) къ̀шея, м. Разг. Къс, парче, обикн. от хляб. Отчупих си къшей хляб.
• За къшей хляб (работя). — За малко пари, само за храна.

Грешни изписвания (1)

  • къший

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къ-шей
непълен член къ-шея
пълен член къ-ше-ят
мн.ч. къ-шеи
членувано къ-ше-и-те
бройна форма къ-шея
звателна форма —

Връзки