кътник

Речник на българския език

къ̀тник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. къ̀тници, (два) къ̀тника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен.

Грешни изписвания (1)

  • кътнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кът-ник
непълен член кът-ни-ка
пълен член кът-ни-кът
мн.ч. кът-ни-ци
членувано кът-ни-ци-те
бройна форма кът-ни-ка
звателна форма