къртач

Речник на българския език

къртач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-тач
непълен член кър-та-ча
пълен член кър-та-чът
мн.ч. кър-та-чи
членувано кър-та-чи-те
бройна форма кър-та-чи
звателна форма кър-та-чо