кучка̀рник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. кучка̀рници, (два) кучка̀рника, м.
1. Къщичка за дворно куче.
2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябва да се построи кучкарник. Апартаментът ви е станал цял кучкарник. Паркът се е превърнал в кучкарник.
1. Къщичка за дворно куче.
2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябва да се построи кучкарник. Апартаментът ви е станал цял кучкарник. Паркът се е превърнал в кучкарник.
Грешни изписвания (3)
- кочкарнек
- кочкарник
- кучкарнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | куч-кар-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | куч-кар-ни-ка | |
| пълен член | куч-кар-ни-кът | |
| мн.ч. | куч-кар-ни-ци | |
| членувано | куч-кар-ни-ци-те | |
| бройна форма | куч-кар-ни-ка | |
| звателна форма | — | |