кучкар

Речник на българския език

кучка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кочкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куч-кар
непълен член куч-ка-ря
пълен член куч-ка-рят
мн.ч. куч-ка-ри
членувано куч-ка-ри-те
бройна форма куч-ка-ри
звателна форма куч-ка-рю