кутюр

Речник на българския език

кутюр съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-тюр
непълен член ку-тю-ра
пълен член ку-тю-рът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма