кутренце

Речник на българския език

кутренце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кут-рен-це
членувано кут-рен-це-то
мн.ч. кут-рен-ца
членувано кут-рен-ца-та