кумулация

Речник на българския език

кумулация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кумулациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-му-ла-ция
членувано ку-му-ла-ци-я-та
мн.ч. ку-му-ла-ции
членувано ку-му-ла-ци-и-те
звателна форма