кумица

Речник на българския език

кумѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. кумѝци, ж. Жена на кумец.

Грешни изписвания (3)

  • комица
  • комицъ
  • кумицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ми-ца
членувано ку-ми-ца-та
мн.ч. ку-ми-ци
членувано ку-ми-ци-те
звателна форма ку-ми-це