куманин

Речник на българския език

куманин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ма-нин
непълен член ку-ма-ни-на
пълен член ку-ма-ни-нът
мн.ч. ку-ма-ни
членувано ку-ма-ни-те
бройна форма ку-ма-ни
звателна форма ку-ма-ни-но