кукувица

Речник на българския език

1. кукувѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. кукувѝци, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена бука.
прил. кукувѝчи, кукувѝча, кукувѝче, кукувѝчо, мн. кукувѝчи. Кукувичо гнездо.
Като кукувица.Разг. Който живее сам, самотно.
Кукувица ми е изпила ума.Разг. Съвсем съм оглупял.
Кукувича прежда. — Паразитиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава.

Грешни изписвания (7)

  • коковица
  • коковицъ
  • кокувица
  • кокувицъ
  • куковица
  • куковицъ
  • кукувицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ку-ви-ца
членувано ку-ку-ви-ца-та
мн.ч. ку-ку-ви-ци
членувано ку-ку-ви-ци-те
звателна форма ку-ку-ви-це

2. Кукувѝца географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Коковица
  • Коковицъ
  • Кокувица
  • Кокувицъ
  • Куковица
  • Куковицъ
  • Кукувицъ