куковден

Речник на българския език

ку̀ковден съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери.

Грешни изписвания (3)

  • куковдин
  • кукувден
  • кукувдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ков-ден
непълен член
пълен член
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма