кубик

Речник на българския език

кубѝк — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кубѝци, (два) кубѝка, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък.

Грешни изписвания (1)

  • кобик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-бик
непълен член ку-би-ка
пълен член ку-би-кът
мн.ч. ку-би-ци
членувано ку-би-ци-те
бройна форма ку-би-ка
звателна форма —

Връзки