ктитор

Речник на българския език

ктѝтор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ктѝтори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир.

Грешни изписвания (1)

  • ктитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кти-тор
непълен член кти-то-ра
пълен член кти-то-рът
мн.ч. кти-то-ри
членувано кти-то-ри-те
бройна форма кти-то-ри
звателна форма кти-то-ре