кръщелник

Речник на българския език

кръщѐлник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. кръщѐлници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник.

Грешни изписвания (7)

  • краштелнек
  • краштелник
  • кращелнек
  • кращелник
  • кръштелнек
  • кръштелник
  • кръщелнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-щел-ник
непълен член кръ-щел-ни-ка
пълен член кръ-щел-ни-кът
мн.ч. кръ-щел-ни-ци
членувано кръ-щел-ни-ци-те
бройна форма кръ-щел-ни-ци
звателна форма кръ-щел-ни-ко