кръчма̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
кръчма̀рят, кръчма̀ря, мн. кръчма̀ри, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите.
• Правя си сметка без кръчмар. — Правя план за нещо, без да се съветвам с този, от когото зависи осъществяването му.
• Правя си сметка без кръчмар. — Правя план за нещо, без да се съветвам с този, от когото зависи осъществяването му.
Грешни изписвания (1)
- крачмар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кръч-мар | |
|---|---|---|
| непълен член | кръч-ма-ря | |
| пълен член | кръч-ма-рят | |
| мн.ч. | кръч-ма-ри | |
| членувано | кръч-ма-ри-те | |
| бройна форма | кръч-ма-ри | |
| звателна форма | кръч-ма-рю | |