кръстница

Речник на българския език

кръ̀стница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. кръ̀стници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница.

Грешни изписвания (7)

  • кръснеца
  • кръснецъ
  • кръсница
  • кръсницъ
  • кръстнеца
  • кръстнецъ
  • кръстницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-т-ни-ца
членувано кръс-т-ни-ца-та
мн.ч. кръс-т-ни-ци
членувано кръс-т-ни-ци-те
звателна форма кръс-т-ни-це