кръстник

Речник на българския език

кръ̀стник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. кръ̀стници, м.
1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение.
2. Лице, което кумува на сватбата на някого.

Грешни изписвания (3)

  • кръснек
  • кръсник
  • кръстнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-т-ник
непълен член кръс-т-ни-ка
пълен член кръс-т-ни-кът
мн.ч. кръс-т-ни-ци
членувано кръс-т-ни-ци-те
бройна форма кръс-т-ни-ци
звателна форма кръс-т-ни-ко