кръстител

Речник на българския език

кръстѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

кръстѝтелят, кръстѝтеля, мн. кръстѝтели, м.
Йоан Кръстител. — Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Исус Христос.

Грешни изписвания (3)

  • крастител
  • краститил
  • кръститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-ти-тел
непълен член кръс-ти-те-ля
пълен член кръс-ти-те-лят
мн.ч. кръс-ти-те-ли
членувано кръс-ти-те-ли-те
бройна форма кръс-ти-те-ли
звателна форма кръс-ти-те-лю