кръжочник

Речник на българския език

кръжо̀чник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. кръжо̀чници, м. Участник в кръжок.

Грешни изписвания (3)

  • кражочнек
  • кражочник
  • кръжочнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-жоч-ник
непълен член кръ-жоч-ни-ка
пълен член кръ-жоч-ни-кът
мн.ч. кръ-жоч-ни-ци
членувано кръ-жоч-ни-ци-те
бройна форма кръ-жоч-ни-ци
звателна форма кръ-жоч-ни-ко